Реката

Заглавие: Re: Реката Чет Юли 22, 2010 5:27 pm

Вървях насред реката. Всъщност не вървях, а прескачах по камъните. Босите ми крака оставяха мокри стъпки по студените камъни. Преди да тръгна по течението, бях потопила краката си във студената вода. Въпреки че открих мястото днес, вече започваше да ми се струва симпатично. Листата на заобикалящите ме дървета нежно докосваха голите ми рамене - приветстваха ме, но не искаха да се приближавам твърде много. Вятъра вееше съвсем леко - просто свеж горски ветрец. Реката шумеше, но до ушите ми достигна и друг шум. Шум, неприсъщ на заобикалящите ме дървета и река. Явно и тук нямаше да намеря уединение. Наострих сетивата си и се концентрирах.

Заглавие: Re: Реката Чет Юли 22, 2010 7:50 pm

Вървях по тревата бавно и леко се усмихвах на природата. Обичах да се разхождам сред всякаква зелена и не чак толкова зелена растителност. Действаше леко успокоително, а шумящите малки животинки бяха сладки.
Разхождах се с весела усмивка на лицето си. Бях леко щастлива в момента. Не можех да го обясня, но ми харесваше. Да се чувстваш щастлив...Вървях бавно, и тогава видях. Видях момиче, което беше пред мен. Бях леко подозрителна, но все пак позитивно настроена и си мислех, че може да се окаже доборо запознанство.
- Здравей- казах малко по-нисок от обичайно и се усмихнах още по-широко.

Заглавие: Re: Реката Чет Юли 22, 2010 8:06 pm

Обърнах главата си и веднага съзрях този, който произведе шума. Беше момиче. Подуших въздуха. Можеше да се окаже закуска, но не усетих нищо. Тя ме поздрави. Кимнах. Не бях много любезна, но аз попринцип си бях такава. Не се доверявах. И не будех симпатии у хората. Този случай не беше по-различен. С подскок се озовах един камък по-назад - и съответно по-близо до момичето. Подуших въздуха отново - нищо. Имах сериозни подозрения за човечността й. Сиреч, мислех че е вампир. Е, не може да съм единствената. Вгледах се в очите й - тъмни, идеално вписващи се в околността. Косата й падаше права по раменете - също тъмна, с цвят близък до този на очите й. После реших да приема предизвикателството. Пуснах една плаха усмивка.