Къщата на Алекс

Заглавие: Къщата на Алекс Пон Юли 12, 2010 2:18 pm

Къщата:

Спалнята на Алекс:
Къщата на Алекс Feng_Shui_Bedroom_Colors

Банята към стаята на Алекс:
Къщата на Алекс Bathroom-10

Стаята на Дилан:

Къщата на Алекс Bedroom

Банята към стаята на Дилан:
Къщата на Алекс Bathrooms1

Холът:

Кухнята:

Трапезарията:
Къщата на Алекс 699_big

Стаите за гости:
Къщата на Алекс Bi2808016

Басейна:

Диванчетата на верандата:
Къщата на Алекс Palm_Beach_House_via_AD

След като излезнах от боулинг залата се запътих към къщи. Бях наистина изморена и исках да си поспя , а и стана късно. Най - накрая стигнах. Имах чуството че вървя 1000 колометра. Влезнах вътре и отидох в кухнята където беше брат ми и си правеше нещо за ядене.
- Здрасти Дилан. - казах аз и отидох до него.
- Здрасти. - отвърна той докато си сипваше сок.
- Какво правеиш? - попитах аз и погледнах храната му , която не ми вдъхваше доверие.
- Ами само това успях да сготвя и то е ...... не съм сигурен.
Аз се засмях и двамата с него излезнахме от кухнята.
- Добре аз отивам да се легна , защото съм много изморена.
- Добре лека нощ. - каза брат ми и ме прегърна.
- Лека нощ. - отговорих аз и също го прегърнах.
Качих се в стаята си и светнах тока. Оставих якето си на един стол и съблякох мръсните дрехи. Сложих ги в коша за пране , който беше празен , което означава , че новите ми дрешки са изпрани и мога да ги облека. За първи път.
Облякох пижамата си и легнах под топлите завивки , които набързо ме унесоха.

***

Новата сутрин беше леко мрачна. Слънчевите лъчи едва се прокрадваха от тези късти облаци. Когато видях времето разбрах , че трябва да се облека по дебело.
Станах от леглото си и веднага се запътих към прозореца , защото в стаята беше задушно. Отворих го изцяло за да може да се проветри. През това време аз отидох до шкафа ми и от там извадих един халат. Взех го и отидох в банята. Там се съблякох и си взех бърз душ. Когато бях готова облякох халата и се върнах в стаята. Веднага затворих прозореца , защото вече се беше проветрило , а и можех да настина. Застанах пред тоалетката си и изкарах от един шкаф , сешоар. Включих го в един контакт и започнах да се суша. След около 45 минути направих исканата прическа. След това отидох в гардеробната си за да си ибера дрехи.
Когато се облякох се погледнах се за последен път в огледалото и слезнах в кухнята. Там нямаше никой , от където си извадих извод , че Дилан още спи.

Евър вървеше към дома си с премерена крачка,а вятърът нежно си играеше с русите й къдрици.
Тя не им обръщаше особено внимание,дори не се опита да ги вкара в ред,защото в момента мислите й бяха завзети от Виктор-за перфекното му тяло,магнетичното му лице,невероятната нощ,която бяха прекарали,както и тайната,която трябваше той да пази.
Е,всъщност,това вече се отнасяше и за нея,защото не можеше да допусне нещо подобно да се разчуе,дори не й се мислеше каква би била реакция на останалите хора за съществуването на митични същества,на свръхестественото.
Потънала в мисли,русокоската мина покрай една огромна къща,която бе присъща за някоя знатна особа или пък важна клечка.
Беше доста голяма,с подържана градина,сякаш си попаднал в Рая.
Когато момичето се загледа по-обстойно видя едно познато лице да стои на прозореца.
Това беше Алекс-нейната братовчедка.
Преди прекарваха всяка ваканция заедно,играеха заедно,имаха толкова много спомени от детството.
Бяха като сестри,но за нещастие пътищата им се разделиха и не се бяха виждали от доста време,което никак не се харесваше на Евър,защото Алекс й беше наистина близка,можеше да й каже всичко.
Но ето пък,че съдбата може би се намеси и отново ги събра.
Къдрокоската не можеше да повярва и мигом огромна усмивка застана на лицето й,а краката й сякаш сами се забързаха към огромната къща.
Минаваше развълнувано покрай великолепните растения,които създаваха уют и след по-малко от минута вече беше на вратата.
Почука два пъти и зачака някой да й отвори,което стана съвсем скоро.
Пред Евър беше Алекс и изобщо не се беше променила.
-Алекс!-щастливо каза тя и прегърна братовчедка си.-Не знаех,че си в града.Дилан тук ли е?-попита развълнувано.
Дилан й бе братовчед,брат на Алекс,но пък двамата не бяха в най-добри отношения,винаги намираха нещо,за което да се дразнят взаимно,но пък това нямаше особено значение.

Когато отворих вратата не можех да повярвам на очите си. Това беше Евър. Преди време двете бяхме неразделни. Ходехме навсякъде заедно , но се разделихме. Явно не за дълго , защото отново се срещнахме.
- ЕВЪР. - извиках аз и и се метнах на врата. Толкова много се зарадвах , че я виждам отново и , че ще можем отново да се мотаем по магазините .... заедно.
- Дилан тук ли е? - попита тя развълнувано.
- Да тук е. - казах аз когато най - после я пуснах , но все пак неможеше да ме вини. Толкова много се бях затъжила за нея. - Влизай. - казах аз и се отместих от вратата.

Евър се чувстваше чудесно,сякаш се бе върнала преди години,в дните,когато всичко беше наред,всичко си беше на мястото,вървеше по мед и масло,с Алекс играеха безгрижно,прекарваха повечето време заедно,както и...когато майка й и сестра й бяха все още живи.
Тиха въздишка се изпусна несъзнателно от гърдите на момичето,но тя бързо се оттърси от лошите мисли,с топла усмивка се обърна към Алекс и пристъпи прага.
-Къщата е...невероятна!Като извадена от мечтите на всеки човек.-изкоментира русокоската и се засмя.
Не беше виждала такъв разкош никога през живота си,дори не си беше представяла,че ще влезе в такова място.
Алекс поведе Евър по коридора и след малко двете вече бяха в хола.
Момичетата се настаниха удобно на широкия диван,а лицата й на двете бяха озарени от широки усмивки.
-Кога се премести в Мистик Фолс?Как не сме се срещнали?-почуди се Евър и погледна братовчедка си,като все още не можеше да повярва,че отново са заедно.

- Ами не много отдавна. Преди около седмица. А ти? - казах аз и се засмях.
Бях ужасно щастлива. Имах чуството , че ще полетя като птичка. Сякаш отново всичко си е наред. След около минута при нас се присъедени и брат ми. Двамата с Евър не се разбираха много , но толкова години не са се виждали , че надали пак ще правят от тъпите си коментари.
- Хей Дилан. Виж кой е тук. - казах аз и посочих братовчедка ни.

Евър се радваше на компанията на братовчедка си-нещо,което не й се бе случвало отдавна.
От доста време момичето не се беше виждало с никого от семейството,а сега седеше именно с братовчедка си.Това напълно надмина очакванията й.
Дори не можеше да опише колко й беше приятно в компанията на Алекс,чувстваше се някак сигурна и по-малко самотна,чувстваше се...отново нормална.
След малко се появи и Дилан,който явно току-що ставаше,защото не изглеждаше особено адекватен.
-Хей,рошльо!-пошегува се блондинката,стана от дивана и закачливо го прегърна,като усмивката не слизаше от лицето й.
Май старите навици наистина умираха трудно.
-Е,наспа ли се най-накрая,спяща красавице?-продължи със закачливите прякори тя и хвана момчето за раменете,като го поведе към дивана.
Незнайно защо й доставяше огромно удоволствие да се дразни с Дилан.Може би беше,защото и той не оставаше по-назад и винаги отвръщаше на удара.

- Оооо сега ми се спи иначе щях да ти отвърна. О , и да наспах се. - каза той и се прозя.
Двете с Евър се засмяхме. Бях раздостна , че му се спи иначе у нас щеше да стане бойно поле. Дилън отиде за малко до кухнята и скоро се върна с чаша сок.
- Хей искате ли да идем няъде? - попитах аз и погледнах братовчедка ми и Дилън.

» Къщата на Мерис
» Къщата на Ами Юми
» Къщата на сем.Суифт
» Къщата на Ана Блейк
» Къщата на Риа Торади