Плажът

Днес денят бе облачен и прохладен и Ана реши да излезе и да се поразходи. Вървеше унесено дълго време, мислейки за различни неща, докато изведнъж краката й не се намокриха.
- А? - каза учудено и се огледа. Докато е мислела, явно краката й са я довели до плажа. Тя седна на пясъка и се загледа в морската шир усмихната.
Малки вълнички се носеха върхо водната повърхност, образувани от лекия ветрец, който също си играеше и с косата на вампирката. Солен морски въздух нахлу в ноздрите й и тя кихна. Поседя няколко минути, но не я свъртваше на едно място, затова си събу сандалите и започна да се разхожда. Водата бе хладка и нежно обгръщаше стъпалата й. Черната й рокличка се вееше около нея заедно с косата й. Докато върв, момичето реши да си поиграе със водата. Протегна показалеца си и тънка струя вода се надигна. струйката започна да се върти и увива около нея. Това явно й се хареса, защото пусна сандалите и си протегна двете ръце. Две огромни струи се надигнаха. Приличаха на змии, движещи си под звуците на господаря си. На плажа нямаше никой и нямаше начин някой да разбере за нея.
Докато си играеше като малко дете. Тя чу стъпки зад себе си и стресната пусна ръце. Двете струи плиснаха и я напръскаха. Запазвайки спокойствие, Ана се обърна и видя...

//Който иска да пише, че ми е скучно.//

След дългия разговор с Никол двете момичета се сбогуваха и Бела тръгна по брега на морето,защото не й се разделяше с него.Хладната вода мокреше босите й крака,а това й доставяше голямо удоволствие.Забила поглед в пясъка Белс вървеше и си мислеше......

Не след дълго момичето долови странен шум с изострените си вампирски сетива.Тя веднага разбра откъде идва този звук и го последва...

Това,което видя напълно я смая.....На около 50 метра от нея имаше друго момиче,Бела усещаше,че е то също е вампир,но не това беше изненадващото....

Учудващота за нея беше,че част от водата се издигаше пред момичето във формата на пипала,а то бе вдигнало ръце и съкаш предизвикваше тази аномалия.

Изабела тръгна към непознатото момиче,но неволно забърза ход и то чу стъпкте на Бела.Щом това се случи момичето се извърна рязко към Белс,свали ръце и морската вода отихна....

- Здравей- каза Изабела

Водата около Блейк утихна. Вятърът понамаля и само леки вълнички галеха потопените й стъпала във морската шир. Стъпките утихнаха, спирайки на крачка зад нея. Облаци закриха слънцето и стана тъмно и сиво. От време на време само някой лъч успяваше да проникне през гъстата пелена, но и той изчезваше бързо и неусетно. Морето посивя като стомана...
Ана се обърна и видя момиче. Няколко секунди й бяха нужни, за да разбере, че това бе вампир, точно като нея.
"И да не е, какво от това." - помисли си вампирката.
- Здравей. - отвърн на поздрава и протегна ръка.
- Аз съм Ана, Ана Блейк. А ти?- отвърна докато се здрависваха. Блейк забеляза, че я гледаше леко изненадано.
"Дали е видяла, какво правех. Няма начин да не е забелязала." - мина й през ума, но не се притесни. Вместо това се усмихна и зачака отговор от новодошлата.

Момичето протегна ръка и се здрависахме.Щом докоснах бледата й студена кожа сякаш по цялото ми тяло премина ток.Веднага се обърнах към морето и забелязах,че доскоро тихата вода бе образувала тънък обръч около нас.Инстинктите ми показваха,че момичето е вампир,можеби притежаваше рядката сила да контралира водата подобна на моята способност да създавам илюзия за болка.Вгледах се в пъстрите й очи и разбрах,че не е сигурна дали съм разкрила тайната й.

-Не се притеснявай разбирам те,защото моя талант също е толкова рядко срещан!Моля те направи го пак,предизвикай водната стихия!-с желание каза Бела

- Ам, добре. - отвърна Ана, усмихвайки се. Тя се обърна към морето и започна бавно да върви. Когато водата стигна до кръста й, тя се спря. Затвори очи и започна да диша. Изведнъж ги отвори, леко приклекна и започна да ръкомаха с ръце. Две огромни ивици вода се издигнаха и започнаха да се вият бързо и ловко. Те изписваха различни кръгове, накрая се преплетоха в нишка и плавно се върнаха във водата, без да вдигат никакви пръски.
- Мисля, че това стига. - отвърна момичето и накара водата да я изтласка до брега. Щом стъпи на сухо, накара водата от дрехите й да се върне отново в морската шир.
- Ами, това е. А твоята сила каква е полюбупитства се Ана. Още незнаеше името на момичето, но й се стори добро и прояви доверие към нея...

Откакто беше пристигнал в градчето,алек нямаше много време за излизане,защото трябваше да помага за домашната работа и заедно с осатналите помагаха на баща им да поправи повредените им две коли.Чак след като се пребори с една неприятан настинка,която го тръшна за около две седмици,момчето с доста блед и пожълтял вид,успя да вземе разрешение и тази сутрин се намираше на плажа.
Времето беше напълно спокойно,нямаше вятър и излишни хора наоколо да нарушават спокойствието.Гледката беше приказна и с цялото си сърце се наслади на всичката тази прелест,каквото не беше виждал досега.
Седна на горещия пясък и започна да си парив морски замък,а после и фигурки на хора,макар че това беше невъзможна работа.
Шеше да релаксира малко и да забрави грижите,здравето му имаше нужда да се засили и укрепи Алек сериозно се захвана за тази работа,като гледаше да се пази от вердинте неща и места.