1 етаж ~ Сладкарница "Sweetcake"

Още не беше се установил добер в градът и ето,Алекс получи чдесни новини и разбра,че е одобрен за продавач в местна сладкарничка м огроминя мол,който се намираше в центъра.Иамше намерение сам да си изработва априте,така че беше се обадил на техните и заръча да не се тревожат за него и да не му пращат пари.Отговорът на обявата беше се получил перид около две седмици,но покрай заетостта си,чак сега намери време и побърза да се издокара в приличен вид.
Половин ас по-късно вее на място и се отпарви на първия етаж,където се намарише сладкраничката и щом влезе вътре,бързо се захвана за работа.
Той беще продавачът,така че в рамките на няколко секунди се запозна с същонстта на всичкото и търпеливо зачака първите си клиенти.

Никак не не можеше да се оплаче от работата в сладкарничката,всичко тук вървеше по мед и масло и успяваше да се справи с натовареният работен ден и да обслужи клиентите.Вярно е,че никак не му осатваше време за почивка,а тя беше около 30 минути и реши да я използва за малко отдих с приказки с другите колеги на етажа.
Харесваше му да работи тук и желанието му беше да остане на поста си още дълго време,но всичко зависеше и от шефовете,който притежаваха мола.
Сега когато нямаше човек,момечот реши да зареди с прясната и нова сотка,която приситгна,тъй като от сутринта до 12 часа на обяд всичко беше разграбено и мястото изглеждаше почти празно.
Стоката беше доста,но за нула време успя да се справи и да я подреди,а после и да сложи и цените,който въобще не бяха никак скъпи.

Ценоразпис:
Сладкиши-20 броя-15 долара

Пайове-20 броя-10 долара

Торти-20 броя-15 долара

Бисквити-20бр.10 долара

Щрудели-20 бр,10 долара

Шоколадови бонбони:40 бр 10 долара

Доста се видя в зор,докато оправи сладкишите и ги сложи на местата им,целият беше в шоколад и брашно,но пък се чустваше доволен,че сам ще си заработва парите и върши нещо полезно през времето,когато не е на училище.

Изимна кажи речи месец откакто беше започнал работа в сладкарничката и Алек въобще не можеше да се оплаче от липса на клиенти.Дори му се наложи да поърси допълнителна помощ,защото имаше дни в който просто самият не смогваше да обслужва хората и буквално се скапваше от работа.
Самият той не беше американец,много често мислеше за родината си Германия,но това не беше за дълго време,защото се случваше доста често да се среща с хора от други националности,който също като него са емигрирали и живеят в градчето.
Покрай работата си,нямаше възможност да се прибира у дома,но за сметка на тома подържаше връзка с родителите си чрез интернет през мобилният си телефон и им разказваше всичко,което е преживял през денят.
Е,днес работният му ден беше малко по-кратък и след като продаде осем парчета шрудели на една симпатична турска семейна двойка с която си говориха чрез знаци,Алек затвори магазина и капнал от умора тръгна към любимият си дом,в който не беше се прибирал от няколко дни.