Нощта не беше от най-хубавите.Духаше слаб вятър и се пръскаха леки капки дъжд.Беше доста студено, но за Сел това нямаше значение.Вървеше бавно и спокойно към пещерата.Момичето крачеше уверено,като с всяка стъпка все повече и повече се приближаваше към крайната си цел.Вятърът леко си играеше с тъмните й леко къдрави коси,като ги разпиляваше около лицето й,така че едва да вижда.Блейк навлезе нетърпеливо,а когато се огледа наоколо тръпки минаха през тялото й.Лунната светлина не можеше да пробие.Сел вдигна глава и закрачи още по-навътре.По някой път се спъваше в каманите,но това не биваше да й прави впечатление.Все пак беше доста гладна, а със сигурност тук щеше да има някой бездомник.От време на време извръщаше глава наляво надясно,за да се увери,че никого не я следва.Вървейки по-навътре забеляза тъмен,неясен силует,обгърнат в леката мъгла.Беше готова да нападне нещото, но преди да се усети вече беше на земята и едва си поемаше въздух.Направи опит да стане и се получи, но нямаше никого.Искаше да разбере какво я бе бутнало.Навлезе още повече в пещерата и забеляза същата сянка.
-Кой по дяволите си ти ?! - силуета се обърна и се запъти към нея.