Обикалях улица "Съншайн" с брат си Джейсън.На всяка крачка аждата ми да го убия нарастваше,но се въздържах.Какво изненада за мен.По принцип не хабя толкова нерви с някой,но нали го бях осиновила.Какво да се прави.Та както си вървяхме попаднах на страхотния магазин за дрехи "Boss".Веднага влязох вътре последвана от уфканията на Джейсън.
-Какво правим тук?-попита той леко изморен.
Аз се огледох и намерих един екип.Долнището беше черен с бели черти,а горнището синьо.Страхотната комбинация за Джей.Замъкнах го към пробните и му подадох екипа.Той го облече и се появи.Цветовето стояхо добре,но му беше като човал.
-Май трябва по-малък номер.-казах по скоро на себе отколкото на него.
-Добро утро!-обади се Джейсън.
Дръпнах му завесата и отидох за по малък размер.Взех го и му го дадох да го облече.Иглеждаше супер в него.
-Така може да забиеш някоя мадама в новото си училище.-отбелязах
-Да нали....Какво?Ново училище ли?Ама ти каза,че няма да ходя.Хайде де!-той се намръщи.
-Разбира се,че ще ходиш!Иначе се връщаш обратно в Кънектикът и право в дома "Свети Стефан".Ти не искаш там нали?-заплаших го аз
-Добре де!Ще ходя,но няма да ме натоварваш толкова много,защото ще кажа на всички каква си!
-Заплашваш ли ме малко човече?-попитах го с страховит глас.
-Н-н-не!-изписука той и отиде на касата.
Разтърсих глава и се усмихнах.Отидох до касата и платих 40-те долара,които едва се откъснаха от сърцето ми.
После двамата тръгнахме да се прибираме.