Беше късно следобед, слънцето беше покрито с облаци. Лесли лежеше на леглото,загледала се в пода. Леко прокарваше прътли между козината на Блейз и отвреме на време запяваше припева от любимата си песен.
По едно време мобилният й звънна.
- Ало - започна Лес. - Да. Добре,благодаря много. - привърши. Беше баща й,обаждаше й се,затова че е взел билети за утрешното представление.
Русалката беше нова в града и нямаше много приятели,за разлика от брат си,които вече всеки ден кани по няколко хора у дома. Това започна малко да я дразни,но си мълчеше. Слезе в кухнята,продружавана от Блейз. Още от стълбите се чуваше смеха на брат й и бандата му. Лес се спря на последната стълба. Въздиша. Преглътка дълбоко и продължи. Влезе в стаята, поздрави всички и се доближи до хладилника. Отвори го и си взе една напълно зелена ябълка. Затвори го и тъкмо понечи да си тръгне,когато брат й я спря.
- Хей,Лес,имам невероятни новини! - развълнувано изкочипред нея.
- Хм,за мен или за теб,защото ако отново е нещо свързано с приятелите ти не искам да слушам. - отряза го Лес твърдо и понечи да си тръгне,но Логан отново я спря. Русалката се държеше по друг начин,когато е около бандата му,тъй като вече не издържаше да слуша историите му.
- Да,за мен е,но най-вече за нас!
- Нас? Аз и ти? Илии ти и .. тези там?
- Аз и приятелите ми! - доволно сподели той,а Лес само завъртя очи и отговори:
- Добре,не искам да слушам.
- Хей, Лесли,ще се зарадваш. Ще си имаме банда! Банда! Група! Ще обикаляме света и ще станем известни! - подскочи Логан.
- Логан,виж,радвам се за вас,ноо .. и двамата знаем,че това няма да се случи.Всеки път щом се наканиш да правиш нещо го проваляш,а и твоята съркастичност не помага. А и ти не можеш да пееш.
- Не,но мога да бия барабаните.
- Хах,да,от цял месец. Виж,добре имайте си банда,но моля те, сега ме остави. - Лес отметна ръката му от стената и си проби път. Обу се и изхвърча навън.
Заглавие: Домът на сем. Роунвалт 
