Уличката

Деня беше прекрасен - мрачен и студен. Момичето си бе сложило черното яке и рокля и се разхождаше по улиците на градчето. Нямаше какво да прави, а и на скоро се бе завърнала в родното си място и не познаваше почти никого. Навън имаше доста хора и й бе отначало неприятно да я гледат сякаш е или извънземно, или някаква богиня. Постепенно започна да не им обръща внимание и си продължи малката разходка. Няколко слънчеви лъча се показаха и я осветиха. Медальонът на гърдите й нежно праблясна. Ако не бе той, тя нямаше повече да види красивото и топло слънце.
На уличката имаше една пейка и тя седна. Извади една книга от чантата си и започна да чете. Под съпровода на звуците от минувачите, колите и птиците, Ана бе потънала в книгата. Изведнъж позната миризма достигна до носа й. Вдигна поглед над страниците й се огледа. Забеляза фигура,идваща към нея.
"Не е възможно. Не може да е тя..." - помисли си Блейк и продължи да наблюдава, със маска на спокойствие. Към нея идваше братовчедка й Вивиан. Скоро стигна до нея и седна на пейката.
- Здравей. - поздрави момичето. Вив...

- Вив. - отвърна щастливо момичето и също прегърна братовчедка си изненадана.
-Мина толкова време. Но как така това се случи с теб? Кой го направи? Какво стана? - попита червенокоската.
Ана се засмя леко. Толкова бързо говореше, все едно някой я гонеше. Ако Ана не бе вампир, то нямаше нищичко да разбере. Засмя се, като сложи ръката с книгата пред устата си, след което остави четивото на пейката и се обърна към голямата си братовчедка.
- И аз се радвам да те видя. Е, не е минало толкова много време. Само около 148 години. - отвърна и след това започна да обяснява.
- Сигурно помниш амбициозните ми и студени като айсберг роднини. Те ми бяха избрали съпруг и искаха да обявят годежа ми на 17 ми рожден ден. Имаше наистина голямо тържество. Естествено, типично в техен стил. Та, там се запознах с едно момче, което харесвах. Всички бяхме с маски и първо си помислих е е годеникът ми, но после отидохме в градината и разбрах, че бе Итън. - каза и затвори очи, при споменът. Той сякаш оживя пред очите й - тъй хубав и приятен.
- Там той ми даде кървавочервена роза от градината. Явно и той знаеше моята слабост. Та нали аз не бях от най-координираните хора, всех че се убодох. Милият, явно не бе пил кръв от много време, та взе, че пи от мен. Наистина ме обичаше много, затова взе, че ме превърна. Времето с него бе най-хубавото досега.
- Беше. Защо? - попита Вивиан, но със сигурност вече се досещаше.
- Нападнаха ни вампири и и за да ме защити ой се пожертва. - отвърна, все още усмихната, макар че вътре всичко бушуваше от мъка. Вив също потъмня.
- Ами ти. Изведнъж изчезна. Знаеш ли колко ми липсвахте ти и сестра ти. - отвърна вампирката и грейна.
- Я кажи ти пък как стигна до това положение. - каза и се облегна леко назад, стоейки все още с изправена фигура. За съжаление, старите навици не я бяха напуснали...

Ана изслуша историята й с интерес. Да види отново братовчедка си, при това жива... е не точно жива, но се пак не и под земята, бе огромно щастие.
-А сега как върви животът?-попита Вив и погледна към Ана.
- Животът ми върви тихо и кротко. Прикривам самоличноста си, пия кръв и общувам с хората така, че те не подозират нищо. - отвърна усмихната и погледна към небето.
- И как е сестра ти?
- Сестра ми? Ами... не съм я виждала от повече от век. Сигурно си почива в гроба или е също вампир, Няма и да се учудя. - отвърна през лек смях. Наистина и сестра й й липсваше малко.
- Последно си спомням, че се скара с родителите ни, даже си промени фамилията на... Коил, мисля. После изчезна. Сигурно е тук. Аз скоро дойдох и все още не съм опознала всичките жителите. - отвърна в своя защита, вдигайки рамене.
- И двете изоставени. Хъх, момчета. - разсмя се леко, гледайки все още облаците. Със сигурност Итън щеше да се разсмее...
- Та, я разкажи как си прекарваш вечноста. Къде си ходила през повечето време от безсмъртието си? Срещнали някой друг, освен Майкъл? - попита с дяволита усмивка и зачака отговор.
Изведнъж пристигна и Катрин, сестрата на Вив,
- Катрин? И ти си тук. Радвам се да те видя. - отвърна Ана. Забеляза, как момичето бе хвърлила пламъка и се усмихна. Явно не бе единствената, която владееше даден елемент. Блейк стана и прегърна другата си братовчедка. Радваше се тсрашно много, че ги среща...

- Ами... не знам. Откакто съм променена не съм виждала никой друг, освен вас двете. - отвърна момичето, леко тъжно. После поклати глава и се усмихна.
- Все същата любопитка си. Точно както те помня. Я кажи, а ти как стигна да тука. Тоест работата с вампирството. - допълни Блейк, предвиждайки объркването,което щеше да стане.
"Да... Времето рядко повлиява на характерите ни. А в нашия случай и на самите нас..." - направи си заключение, както винаги в подобни ситуации. Е точно в такава не е била, но това нямаше значение. Едни от любимите й хора присъстваха и бяха така да ги нарем живи. Катрин седна между сестра си и малкаа си братовчедка. На шега се смъмри на сестра си и я прегърна, след което започна да разказва и тя своята история...

-Преместих се в Мистик Фолс, заедно с някои от приятелите ми. Скоро след това , хората се организираха срещу вампирите и една нощ излязоха, за да ги избият.Всичките ми познати и приятели бяха затворени
в подземието под старата църква, където би трябвало да изгорят.Опитах се да спася най-добрата си приятелка и тогава ме нападнаха други двама
вампири който ме завлякоха в гората.Там те ме измъчваха, а след това единя ме захапа... - стисна зъби и беше готова да заплаче. -Не беше много приятно.-засмя се.
-Е дайте да сменим темата..искате ли ? - погледна към земята.

- О, веднага. Не се безпокой. - отвърна през смях Ана и се замисли за какво да попита. За кратко време наблюдава облаците и после се сети за нещо.
- Вие какви сили имате. Предполагам имате, нали? - попита леко притеснено. Катрин и Вивиан я гледаха за две секунди и избухнана в смях при притесненото изражение на Блейк. При този концерт нямаше начин и Ана да не се присъедини. Така за кратко се смееха, от което минувачите ги гледаха с поглед, питащ дали не са полудели или напили. След като спряха, Катрин пое думата. Тя се облегна на дървената пейка и докато загледана внякаква точка, накратко обясни за силите си...

-Като за начало..видения и за бъдещето и за миналото,контрол на елемента огън и емпатия.Емпатията скоро се появи..и имам чувството че полудявам.-засмя се.
-Аз съм надарена от Бог..или може би от дявола..не знам как стоят нещата.-усмихна се мило и погледна Ана.
-А ти скъпа ми братовчедке ?

ПП; сори че пиша толкова кратки рп-та..ама нещо ме мързи

- Еха. Ти си истиснки вампир... Спокойно, няма да полудееш. А ако полудееш... е, тогава ще сме си дружки. - отвърна през лек кикот.
Слънцето бавно и лениво се търколеше по небето и скоро щеше да се скрие зад хоризонта, отстъпвайки място на предвестницата на нощта - луната. Тя кротка, пълна, бяла и смирена започна да се издига на небосклона, придружена от звездите, блещукащи и примигащи. Фенерите светнаха и овсетиха улицата. Катрин попита за силата на Ана и тя отговори просто и кратко.
- Аз умея да контролирам водата... не... по-скоро само я владея и направлявам движенията й. - отвърна, стисна шепата си и я вдигна към лицето си. Откакто бе вампир,... дори от преди това Блейк обожаваше водата и трудно някой можеше да я изкара от басейна или от душа.
- Та, сега как върви при тебе? - попита вампирката и зачака отговор.

//Спокойно. То и мен ме е налегнал лек мързел. //

Всички бяха много щастливи, че се срещнаха. Въпреки това, и щастието си има край. Вив започна да обяснява положението в градчето.
"Върколаци в града. Досега усетих съвсем лек признак, но мислех, че си въобразявам. Явно наистина са тук. Права е. Няма за какво да се тревожим, но... все пак да сме нащрек и за най-малката опасност." - помислили си сериозно и задълбочено.
- Е, какво ще правим сега? - попита Вив, грейнала като слънце.
- Може да се разходим някъде. - предложи Ана. Братовчедките й се съгласаха и станаха, отправяйки се нанякъде.
- Впрочем, Вив, ами твоята сила каква е? - попита любопитно момичето, докато трите вървяха по улиците на градчето. Всичко бе споокойно и притихнало и новия ден бе настъпил. Вивиан...