Беседката на морето

Бела си разхождаше по плажа и си мислеше за изминалите 2 дни,събираше миди и камъчета и бавно се отдалячаваше от шума на големия град.

След известно време момичето забеляза хубава беседка до отсрешната скала.
Изабела седна на нея и се заозърта.Гледката,която се откриваше пред момичето беше вълшебна.От там Бела чуваше заглушените смехове на децата,виждаше игрите им и буйните вълни в морето.Няколко минути Бела се любуваше на изгледа, но след това чу стъпки,обърна се и видя русокосо момиче да си приближава

Непознатата русокоска поздрави Бела и й си представи,оказа се,че момичето се нарича Никол.

-Здрасти- промълви Белс -Казвам се Изабела Суон,но можеш да ме наричаш Бела или Белс

-Може ли да се настаня до теб?-попита Ники

-Разбера се- светкавична отвърна Бела

Момичетата се впуснаха в дълги разговори и не усетиха как е минало времето......