Призрачният замък

Точно накрая на града, в най-отдалечената му част, се намираше една сграда, известна като Призрачния замък. Тази й слава му се носеше заради странните звуци, чуващи се от него през нощта. Някои твърдяха, че чуват
ужасяващи писъци, други, че след полунощ от замъка се носел силен, зловещ смях.

След като се събудих...вечерта реших да се поразходя малко из околността.Исках да разгледам наоколо,да опозная тукашната природа.Сестра ми също реши да дойде.Тръгнахме по някъква пътека.. и явно не беше много правилно да идваме тук.Стигнахме до някакъв замък.От него се чуваха разни звуци, но нямаше никой.Обърнах се към Емили:
-Сестра ми..май се загубихме.-засмя се и отново се обърна към замъка за да го огледа.

Погледнах за миг замъка и да си призная леко се изплаших.
- Май да. Мисля , че сме извън града. По дяволите. В неподходящото време , на неподходящото място. Защо трябваше да идваме точно вечерта. - казах аз и се усмихнах притеснено на сестра ми. По едно време от замъка се чуха някакви птици да излитат. Не бях сигурна какви бяха , защото бях прекалено заета да пищя. Когато се успокоих се обърнах към Триш. - Сега какво ще правим??? - попитах аз без да поглеждам настрани.

Засмях се дяволито.
-Ами така и така сме тук..Ще влезем..Да видим какво има.-погледах сестра си, която никак не изглеждаше сигурна дали го иска.Е беше ме доста страх, но пък ми беше любопитно какво има вътре.Чу се страшен писък, който ме извади от мислите ми.
-По дяволите! - извиках силно.Доста се уплаших.Сърцето ми за миг спря.Чудното беше, че още повече се засили това мое любопитство.
-Е хайде ще влизаме ли ? - погледнах Емили въпросително.

За миг това ми се стори най - лошата идея на света , но после ми стана ужасно любопитно какво има вътре.
- Ами хайде. - казах аз и се усмихнах дяволито , а сестра ми отвърна със същата усмивка.
Двете започнахме бавно да се приближаваме , като се бяхме хванали за ръце и бяхме плътно една до друга. Вече стигнахме входната врата , която беше доста голяма.
- Тук сме. - казах аз.
- Тук сме. - повтори сестра ми.

-Ще видим какво има и се прибираме..Нали ? - Емили ми кимна, а аз и се усмихнах.Отворих леко вратата, поогледах и влязох първа, а след това и тя.Отново се чу онзи писък и се разнесе из замъка.Беше писклив и дразнещ.. човек можеше да оглушее.С Емили отново се хванахме за ръцете и тръгнахме по дървените стълби към втория етаж.

Когато се качихме на втория етаж. Там имаше всякакви боклуци. От най - старите до най - новите.
- Това не ми харесва. - казах аз и погледнах сесра ми.
Изведнъж зад нас се чу някакъв писък , а след него и зловещ смях. Със Триш бързо се обърнахме , но там някаше нищо. Абсолютно нищо. Тогава ме хвана още повече страх.
- Мисля , че трябва да си тръгваме. - казах леко по спокойна от преди секунди.

-Не ! Нека поне видим какво има..Моля те! Някой може да се нуждае от помощ.А и не забравяй, че сме ангели..Ако стане нещо ще призовеш въздуха и готово.Нищо лошо няма да ни се случи.Нека влезем в онази стая.- посочих една дървена врата на която ясно си личеше, че има следи от нокти.Погледнах Емили отново и й се усмихнах.
-Аз ще вляза да проверя.. - запътих се към вратата.

- Чакай. - казах аз и отидох до Триш.
Не исках да я оставям сама , а и аз не исках да оставам сама. Двете бавно се приближихме до вратата. На нея имаше следи от нокти. Бяха сякаш някой се е опитвал за се спаси от някой или от нещо. Аз вдигнах автоматично ръка и прокарах пръсти по следите.
- Е ще влизаме ли? -попитах аз , като свалих ръката си.

-Иска ли питане ?! Хайде.. - Отворих вратата и влязохме.Въздъхнах слагайки ръцете си на кръста и огледах тъмното пространство. Вдигнах ръцете и мигновено пред мен се появи огнения меч.Освети стаята..в която ясно си личеше, че има тела на хора.
-Емили..

Бях доста притеснена от всичко което ни заобикаля. Телата. Нямах представа защо те са тук , нямах представа защо ние сме тук.
- Дааа... - отговорих плахо без дори да поглеждам сестра ми.
В стаята нямаше прозорци , което правеше обстановката още по страшна. Когато погледнах нагоре видях само една счупена крушка. Триш направи една крачка напред и стените се осветиха. Гледката беше ужасна. Навсякъде имаше кръв.

-Хайде да тръгваме..И то по-бързо..Няма с какво да и помогнем..-хванах Емили за ръката и тръгнахме към вратата, който щеше да се затвори точно пред очите ни.Добре че беше Ем..Призова въздуха и вратата се отвори широко.Започнахме да тичаме по стълбите и на няколко пъти щях да падна.След като излязохме тръгнахме към къщата.