Скалите близо до морето.

До скалите не се стигаше много бързо , но си заслужаваше да се отиде там. Беше много приятно и почити винаги беше топло *дори и през ноща*. От там изгрева и залеза изглеждаха още по прекрасни.

Ашли дойде на морето. Обичаше това място. Вятърът, който развяваше косите й, морето, блестящо под лъчите на залязващото слънце. Щом дойдеше тук, Аш се успокояваше и винаги можеше да остане насаме с мислите си. Момичето седна на скалата и провеси крака във въздуха. Беше дошла точно за залеза. Небето имаше оттенък на много цветове - жълто, червено, оранжево, лилаво, синьо...Вълните бяха спокойни, сякаш галещи пясъка, който се люлееше в обятията им. Малки камъчета се мокреха във водите на морето, а красиви мидички стояха на брега, чакащи някой да ги събере. Ашли стоеше, подряна назад с ръце, със затворени очи, сякаш мечтаеше и си мислеше за нещо в тази спокойна и приятна тишина. Изведнъж, някой развали покоя й. Тя отвори леко очи и видя, че пред нея стоеше..

На Евър й беше скучно у дома,нямаше какво да прави,затова реши да излезе навън и да се поразходи.
Хвана една пътека,която водеше неизвестно къде,не знаеше къде отива,довери се на инстиктите си,които не бяха особено развити.
Често се изгубваше,не можеше да се ориентира.
След 20-минутно вървене в неизвестна посока,минавайки по чужди за нея пътеки,момичето се озова при морето.
За щастие,този път инстинктът й не я бе подвел,тя познаваше това място,доста добре при това.
Радостно пристъпи към скалите,вдишвайки дълбоко от морския въздух наоколо,а вълните,които се разбиваха бяха като нежен звън за ушите й.
Русокоската плавно седна на една от скалите,обвивайки коленете си с ръце и заглеждайки се в необятното,синьо море.
В този момент носталгичните мисли заляха съзнанието й като вълна.
Последните мигове,прекарани с майка й и сестра й преди инцидента се повтаряха отново,и отново,и отново...
Това беше променили живота й завинаги,той никога нямаше да е същият.
Едни стъпки обаче я накараха да излезе от тези мисли и да надигне глава.
Съзря едно мускулесто,тъмнокосо момче,което беше доста високо.
-Здравей.-поздрави Евър и леко се усмихна.-Защо не седнеш?-тя показа скалата,на която се беше настанила.
По принцип не беше от общителните,но този път реши да поеме инициативата.

Разхождах се вече в човешка форма.Онази,която ме беше удосала преди малко вече беше минало и не ме интересуваше особено.Писнало ми е вече да се съобразявам с разни кръвопийци.Стигнах до скалите и се огледах.Едно човешко момиче беше седнало на сколите и се любуваше на гледката и всичко около себе си.Аз се приближих и се представих.
-Здрасти,казвам се Виктор Дарк. - казах и седнах до нея,след което се обърнах към нея. - От къде си?Разкажи ми за себе си? - казах и се почувствах ужасно,защото бях заприличал на идиот,който задава много въпроси.

Евър задържа погледа си на момчето,сякаш го оглеждаше,но това не беше така.
Не бе в неин стил да го прави,не беше от типа момичета,които се нахвърляха на всеки срещнат индивид от срещуположния пол.
Това беше жалко.
Русокоската се засмя мислено на връстничките си,които нямаха грам мозък и се върна обратно в настоящия момент,поглеждайки Виктор.
-Аз съм Евър,приятно ми е.-усмихна се момичето и продължи.-От известно време живея тук.-отговори на първия въпрос.-А относно вторият ти въпрос...-поде тя леко притеснено.-животът ми не е от най-интересните.Живея сама,преместих се от Англия.-обобщи накратко живота си.
Не искаше да навлиза подробности като това къде е семейството й,главно защото след смъртта на майка й и сестричката й такова нямаше.
Сянка на тъга премина през лицето на Евър,щом се сети за това,но побърза да я прогони.
-Сега е твой ред.-ухили се закачливо русокоската,като набързо смени темата и сините й дълбоки очи се впиха в тъмните очи на Виктор.[/font]

Погледнах я."Дали криеше нещо от живота си,което наистина не трябваше да се казва пред другите хора?"
Замислих се,накрая се отказах"Защото не исках да зная,когато тя реши ще си каже,сега не беше момента да се интересувам от историята `и.Нека първо се опознаем,а след това ще решим" - реших накрая и се усмихнах.След което се заровичках в мислите си,за да открия нещо,което да мога да `и разкажа.
-Ами...и моята история не е особено интересна,нищо не ми се е случвало,просто се преместих от един друг град в друг.Имам впредвид,от родното ми градче се преместих тук. - казах и се наместих по - добре.Точно тогава се сетих,че всъщност неможе да сме приятели.Станах и погледнах напред.
-Неможе да сме приятели. - казах,тя ме погледна очудено,след което продържих. - Аз съм...куче. - При думите си,се привърнах във върколак,и погледнах към нея,очаквайки да се разпищи и избяга.

Евър не можеше да повярва.
Та...нали до преди секунда те си разговаряха най-нормално,а сега...Виктор се превърна във вълк???
Не,това бе невъзможно.Такива неща като върколаци и вампири не съществуваха,нали?
Те бяха просто митове,измислени същества.
Тогава как тъмнокосото момче се превърна в огромен вълк?
За това Евър нямаше думи,гледаше вцепенено,очите й щяха да изскочат,а сърцето й препускаше яростно.
Пред нея стоеше...върколак.
Колкото и да й бе трудно да повярва,просто друго обяснение нямаше.
Момичето инстиктивно се сви за миг на мястото си и стисна очи,очаквайки вълкът да я нападне може би.
Всъщност,и тя не знаеше какво да очаква,това беше като някакъв сън,русокоската не осъзнаваше точно какво се случва.
Но когато не усети нищо,момичето отвори плахо очи и погледна вълка.
-Не,няма да ме нараниш...-тихичко каза тя,като се приближи малко към върколака,треперейки.
Вече знаеше,че няма от какво да се страхува,затова протегна бледата си ръка,за да погали главата на вълка.
Козината му беше толкова мека,пухкава...
-Но...как?-попита недоумяващо Евър,като разтърси глава,а русите й къдрици сякаш затанцуваха около нея.
Все още не можеше да си го обясни.
Откога съществуваха митични същества???

Погледнах я.Тя наистина не се плашеше от мен.Превърнах се отново в човек и седнах до нея.Тя ме изгледа някак странно,но аз се усмихнах и заговорих.
-Незнам от колко време съществуваме,но определено трябва да се стряхуваш от нас... - замълчах,след което продължих. - ...Неможе да си приятелка с митично същество,познавам едно момиче,което е нападнато от вълк,сега е почти обезобразена. - казах,надявайки се тя да се оплаши,защото това,което `и казвах беше самата истина тя ме погледна след което заговори,бавно и тихо.

Русокоската седеше,а очите й шареха объркано и изненадано.
До нея беше един върколак,едно мистично същество,нещо,което дори не бе подозирала,че съществува.
Въпреки всичко,тя не се страхуваше,знаеше,че няма от какво да се страхува,момчето нямаше да я нарани.
Пренебрегна дори факта,че момиче е нападнато от вълк,незнайно защо.
Мислите за това,което се случи току-що,за тайната,която беше научила,се блъскаха постоянно в главата й,тя започна да пулсира.
-А ти...как стана така,че...си върколак?-тихо промълви момичето.-Имам предвид,винаги ли си го знаел?
Не я беше страх от отговора,беше я страх от реакцията,която можеше да пробуди този въпрос у Виктор.
Не беше сигурна дали няма да се ядоса и да си тръгне-нещо,което тя не искаше.
Нямаше да се предава,защото може би беше опасно за нея.

Погледнах я.Тя наистина искаше да знае повече за мен и моята същност,приближих се малко,след което заговорих.
-Когато бях малък живеех с баща си... - започнах и се усмихна,но се приближих още по - малко до нея. - ...той е от рода на едно доста старо и известно индианско племе.Това племе е известно с това,че всичките му потомци се превръщат във вълци. - казах и се усмихнах,разроших малко косата си,след което се приближих. - Когато бях малък майка му умря,а малко по - късно разбрах че съм върколак... - казах и я погледнах тъжно. - В моя квартал имаше нещо като варколашка организация с хора,които са като мен,но след като се преместих,аз си оставих. - погледнах я. - Сигурно се чудиш защо съм се преместил? - тя ми кимна. - Баща му също умря,и аз реших да продам къщата и да се преместя тук. - казах,и я погледнах,онова,което забелязах,беше,че лицата ни бяха ужасно близо,отдръпнах се леко,след което я погледнах.

Когато лицата и на двамата бяха просто на броени сантиметри,дъхът на Евър спря.Толкова близо...
В същия миг Виктор се отдръпна и русокоската замаяно примига,опитвайки се да се осъзнае.
Сълзите напираха да излязат,но тя неумолимо се опитваше да ги прогони.
Много добре знаеше какво е да си сам,да няма на кого да разчиташ,а на всичкото отгоре той трябваше да живее с тази тайна,криейки я от всички.
-Хей,съжалявам за родителите ти.-тъжно каза момичето с прегракнал глас,след което прочисти тихо гърло и прибра един рус кичур зад ухото си,започвайки нервно да играе с пръстена на ръката си.
-Трудно ли ти е да опазиш това,че си върколак?Все пак,предполага се,че хората не трябва да знаят за съществуването им,нали?-предположи след миг мълчание къдрокоската и извинително се усмихна.-И как става самата трансформация?Можеш ли да контролираш животинското в себе си?-полюбопитства Евър,говорейки толкова бързо,че щеше да бъде чудо,ако Виктор я бе разбрал.

Погледнах я.Тя беше доста съпричастна,явно това,което се бе случило с мен,може би се бе случило и с нея.Усмихнах се след което продължих.
-Ами,не трябваше да ти казвам,понякога е трудно да контролирам животинското в мен,но се справям.
Погледнах я и разбрах,че всъщност се чуди,защо съм и разказал за това че съм върколак.
-Ами,виж... - започнах и погледнах в обувките си. - ...много те харесвам,и не искам да страдаш,и да не се влюбваш в мен,както правя аз,защото ще е трудно. - казах и разбрах,че тя се напряга. - Сигурно имаш друг,а ако нямаш намери си,но не се занимавай с мен. - казах накрая и я погледнах. - Проблема е че те белязах.

Той я беше...какво?Белязал?Това пък какво означаваше?
Защо Евър нямаше речник за върколашки термини?
-Чакай...чакай...-на лицето й ясно бе изписана изненадата.-Как така си ме белязал?Какво означава това?-неразбиращо попита тя.
За нея всичко това беше ново,самото общуване с хора беше нещо ново,нещо не много познато,а какво оставаше за този незнаен досега свят,изпълнен с мистика.
Въпреки всичко,Евър не искаше Виктор да се чувства по този начин,най-вече защото чувствата им бяха сходни.
Тя също много го харесваше,щеше ли иначе да приеме всичко това?Просто не искаше да го показва,защото мислеше,че момчето ще я сметне за побъркана.
Кой изпитваше такава симпатия,такова влечение,че дъхът му да спира всеки път,щом погледне човека до себе си,още първия ден,първите минути от запознанството им?
-Ела тук.-момичето притегли Виктор към себе си и нежно го целуна,прокарвайки пръсти през косата му.
Това бе най-желаното нещо,което искаше от самото им запознанство,просто не искаше да си го признае.
-Мисля,че е прекалено късно да ми казваш да не изпитвам това,което изпитвам.-засмя се леко и продължи.-Не се тревожи за мен.Но моля те,кажи ми,как така си ме белязал?Обясни ми.-настоя тя и стисна ръката на Виктор.

След като целувките свършиха,аз я погледнах.Трябваше да `и обясня малко за върколаците,но дори и аз неможех да го обясня,затова реших да карам направо и да използвам само човешки термини,които ще могат да бъдат по - добре усвоени и разбрани от нея.
-Ами това е нещо като любов от пръв поглед... - започнах и се усмихнах. - ....но е много по - силно и добро от любовта от пръв поглед. - доръвших и се усмихнах.След което я награбих и вдигнах на ръце,стигнахме до една поляна,а слънцето тъкмо залязваше,аз я оставих и легнах върху нея,започнах да я целувам.

Евър се опитваше да граби от момента,от щастието,което я заля.
Ако Виктор не я държеше нямаше да е учудващо да отлети,колкото и банално да звучеше.Не можеше да го опише по друг начин.
Наслаждаваше се на сладките му устни,прокарваше жадно пръсти през меката му коса,като страстно се притискаше към силното му тяло.
Това бе най-щастливият миг в живота й,не искаше никога да свършва,искаше да е завинаги така.
Дори бе забравила,че Виктор не е обикновено момче,а върколак,както той сам беше казал-бе опасен.
Но не и за Евър,не и сега,когато тя му се отдаваше напълно.
Слънцето постепенно се скриваше зад хоризонта,също като разстоянието между русокоската и Виктор...

Усмихнах се.
-Искаш...ли...да...отидем в къщата ми.... - казах измежду целувките. - след което я пуснах и се отдръпнах леко от нея. - Или тук ни е по - добре. - казах и я целунах отново.След което се сетих,че всъщност тази любов беше забранена,отскочих от нея,опитвайки се да не я нараня и тя де на се почувства отхвърлена,след което я погледнах в очите. - Аз съм чудовище,защо ме обичаш?

Евър се стресна при изблика на Виктор и инстиктивно се отдръпна назад.
Не знаеше какво да каже,как да реагира.Защо момчето се опитваше да се владее?Трябваше да разбере,че не е чудовище,за каквото се представя,не я плашеше с нищо.
-Не си чудовище!-опроверга думите му русокоската,като почти го изкрещя и решително се изправи,при което леко й се зави свят,но тя игнорира това.
Пристъпи към Виктор и обгърна лицето му с длани,гледайки го право в очите.
-Не си...-тихо прошепна и облегна глава на гърдите му.-Престани да си втълпяваш,че си чудовище.Това не е вярно.Ако беше,досега надали щях да съм жива.-заключи Евър и се усмихна,надявайки се да промени мнението на Виктор.
Не искаше той да се саморазрушава.

Незнаех какво да кажа.Явно тя наистина ме обичаше,но защо.Реших при първа възможност да задам въпроса си,и исках тя без да увърта да ми отговори.
-Защо ме обичаш? - попитах я. - Аз не съм за теб,мога да те нараня,не трябва да ме обичаш. - казах накрая и я целунах. - Искам да знам защо?

Евър се усмихна много широко и обви ръцете си около врата на Виктор,открадвайки си още една целувка.
-Защо ли?-засмя се тя.-Защото само ти ме караш да се чувствам по този начин,само ти ме караш да летя,само ти подлудяваш сърцето ми,ти си...уникален.Не съм срещала момче като теб.Не става дума за...тайната ти,ти си едно от малкото изключения при момчетата,които се държат естествено.Просто...ти си уникален.-прошепна накрая и се притисна силно към Виктор.
Да бъде сантиментална и да показва по този начин чувствата си не беше в неин стил,но и за това момчето беше изключение.
-Аз...чувствам се изцяло друг човек,когато ти си до мен,променяш ме по необясним начин в положителна посока,правиш деня ми по-хубав,много по-хубав.Точно като слънце.Мое собствено слънце.Изключително много държа на теб,чудя се как не съм те срещнала по-рано.Ти...ти преобърна живота ми,караш ме да се усмихна,да се радвам,че съм жива,да ценя живота,да искам да живея.Това би трябвало да означава нещо.-приключи с речта си Евър и погледна Виктор в очите,опитвайки се да разгадае реакцията,която щеше да последва.
Току-що беше изляла чувствата си,бе подарила сърцето си...

Усмихнах `и се.Тя наистина ме обичаше,аз също я обичах.Положих я на тревата след което започнах да я целувам.Смъкнах леко,горната `и дреха.А тя вдигна тениската ми,след което я разкъса.Разсмях се,след което продължих да я целувам.Надявах се да `и е приятно,така както беше пирятно на мен.Целувах я,по врата,навсякъде.След малко събляког всичките дрехи и ги метнах някъде настрани,след малко и двамата бягме голи и се целувахме.Усмихнах `и се след което започнах да я целувам отново,изцелувах цялото `и тяло.Някрая приключих и я погледнах.
-Какво искаш да правим... - целунах я. - ...сега?

Момичето се ухили широко,като докосна устните си с тези на Виктор за пореден път,след което започна да рисува разни фигурки по мускулестите рамене на момчето.
Стигаше й,че бяха тук,сега,наслаждаваха се един на друг.
В момента нищо друго нямаше значение,а и защо трябваше да има?
Бяха се отдали на чувствата си,бяха слели телата си в едно,всичко друго бе маловажно.
-Честно казано,не знам.На мен ми е достатъчен този момент.-нежно каза Евър,вдигайки глава към Виктор.-Каквото искаш ти.Аз само изпълнявам.-пошегува се тя,галейки едната му буза.

Погледнах я.Аз също не исках това да приключва,което значеше,че ще останем така дълго време.Усмихнах се.
-Гъделичкаш ме! - казах и я целунах,след което я прегърнах и телата ни отново се сляха.Целунах я отново след което я погледнах в очите.Нямаше какво да се прави,освен...
Станах,и тръгнахме към морето.Малко преди да стигнем до морета,аз я оставих леко на пясъка,след което легнах на пясъка.Тя легна в мен,като краката `и бяха зад гърба ми.Целунах я,а тя се разсмя.

Миговете,прекарани с Виктор бяха като сън,от който момичето не искаше да се събуди,сякаш беше в рая...
Евър обви врата му с едната си ръка,а другата беше поставила на рамото му.
-Хрумна ми една идея.-ентусиазирано почти изкрещя русокоската,след което се засмя и докосна челото си с това на Виктор.-Искаш ли да поплуваме?Нещо като нощно къпане.-лицата им бяха на милиметри едно от друго,което автоматично означаваше,че момичето не може да се сдържи и отново ще целуне върколака.

Цуленах я,след което я вдигнах,отново и влязохме във водите на студеното море,на мен не ми беше студено,затова придърпах Евър до себе си,за да не `и е студено.Тя се усмихна,след което я прегърнах.
-Искаш ли да си на топло при мен,или искаш да плуваме? - казах аз и се усмихнах.Двамата поплувахме малко,след което тя доприпка при мен.Аз я прегърнах,след което я целунах. - Ако ти е студено,нямам нищо против да служа за одеало.

Евър искрено се засмя относно идеята за одеалото,чак очите й светнаха и й потекоха сълзи.
Да,това беше негативното при нейния смях.
След като изтри бистрите капки,тя се притисна силно към топлото тяло на Виктор.
Мигом топлината обгърна и нейното тяло,тя се отпусна и усещаше как клепачите й се затварят.
Момчето действително служеше като одеало,колкото и странно да звучеше.
Минаха 5-10 мин и умората вече доминираше,не оставяше никакъв друг избор на Евър,освен да й се отдаде.
Тя се размърда сънено в прегръдките на Виктор,измърмори нещо неразбираемо от вида на"Обичам те!" и затвори очи,позволявайки да се пренесе в страната на сънищата,където главна роля определено щеше да има Виктор.

» Беседката на морето