Двамата спяха сгушени един в друг.
Макар вятърът,който вилнееше тук да бе студен,Евър беше затоплена от Виктор,чиято температура надвишаваше доста границите на нормалното,но явно за един върколак това бе нещо съвсем естествено.
Така момичето спокойно можеше да сънува,без да се събужда от тракането на зъбите си или треперенето на крайниците.
Сънят й беше възстановка на изминалия ден-срещата с Виктор,чувствата,които мигом пламнаха,както и тайната,която беше разкрита...
Слънцето вече се показваше на хоризонта,лъчите му вече се прокрадваха и стигнаха до очите на Евър,като я накараха да се събуди.
Русокоската сънено се огледа,все още беше в скута на Виктор,който спеше,а тя не искаше да го буди,така че много внимателно и бавно се измести на няколко крачки от него и седна на тревата,непрестанно гледайки го.
Той спеше толкова сладко,че на момичето и през ум не й минаваше да го събуди,а наистина трябваше да тръгва.
Ето защо се изправи,взе лист хартия от тефтерчето в малката чантичка,записа адреса си,както и телефона,постави го до главата на Виктор,леко го погали по бузата,усмихна се и тихо тръгна към дома си.
Силно се надяваше момчето да се обади.
Заглавие: Re: Скалите близо до морето. 
